Защото в резултат на увреждането на власинките се получава така, че органзмът е способен да асимилира в кръчния поток като същинска храна или “гориво” все по-малка част от храната, която приема. Счита се, че само около един от всеки сто човека има абсолютно здрави власинки. Поради това обсоятелство на организма да асимилира храната от 68% до 100% при здрави власинки и от 5%, най-много 50% при увредени власинки.Това лесно може да се обясни, ако се преложи към ежедневието. Например, ако приемате нормално по 800 калории на ядене, тялото ви смила храната и я превръща в активни хранителни вещества. Когато смляната храна достигне до тънкото черво, само между 5 и 50% от 800-те килокалории, които сте приели, ще се използват като”гориво” за оранизма. Следователно, ако асимилирате 50% от тези 800 калории, които сте консумирали, оранизма ви използва 400 от тях. Въпросът е какво се случва с останалите 400 килокалории, приети от Вас. По-голямата част се елиминира чрез екскременти и урина, поради което организмът не ги асимилира или използва като енергия, което означава едно единсвено нещо “Ние сме гладни”. И така хапване (нещо малко), за да утолим глада си, и изпращаме кръвната си захар или нивото на глюкозата в кръвта на разходка с влакче на ужасите. Ядем, сити сме около 60-90 мин, след което кръвната захар започва да пада. До мозъка достига сигнал “Нахрани ме”! И ние правим именно това, храним се. Бавното наддаване се дължи на факта, че храните, които избираме, за да утолим глада си, са с високо съдържание предимно на рафинирани въглехидрати или скорбяла (бонбони, захаросани пръчки, печени тестени изделия, картофи, чипс и т.н.). Това изключително бързо преминаване на високо към ниско съдържание на захар в кръвта излага тялото Ви на опасно изпитание и изчерпва енергийното ви ниво реално до нула.
Рязката промяна на сърдържанието на захар в кръвта е и катализатор, който намалява скоростта на метаболизма, което означава, че организмът по-лесно складира калориите като мазнини, вместо да ги изгаря като енергиен източник.